А започна със едно сърце,

в неоформено, нагънато поле…

Света не беше важен,

беше важен само ти,

ти и твойте две хубави очи!

Усмихваше се нежно,

смееше се ти,

но не видя как накрая

всичко май се промени…

Имаше любов, виждах я във теб!

Имах и сърце, но ти него ми го взе…

/Роксана Филипова/